Едуар Мане
(1832-1883)
Едуар Мане (Edouard Manet) е френски художник, един от основателите на импресионизма. Самият той никога не се е отъждествявал с течението на импресионистите и не е участвал в техни изложби, тъй като е искал да бъде официално признат и допуснат до Парижкия салон.
Роден е на 23 януари 1832 година в Париж. Баща му, Огюст Мане, е бил началник на отдел в Министерството на правосъдието и му предстояло да стане съдия в парижкия апелационен съд. На 18 февруари Огюст Мане се жени за Йожен-Дезире Фурние, която е дъщеря на дипломат и бивш консул. Чичото на Едуар по майчина линия, Жозеф-Антоан-Енемонд Фурние, изпълнявал дипломатически функции в Стокхолм и е съдействал за възкачването на Бернадот на престола.
През 1839 Едуар Мане е изпратен в пансиона на игумена Паоло във Вожираре. През 1844-1848 учи в колежа Ролен, но не показва особен успех. Там се сприятелява с Антон Пруст. Едуар привлича връстниците си със своята простота и откритост. Негов покровител става директора на колежа, Дефоконпре, преводач на сър Уолтър Скот, който е бил свързан със семейство Мане и особено с полковник Фурние. Последният е бил високо образован човек, с жива страст за всичко, свързано с изкуството. За него не съществувало по-голямо удоволствие от посещенията му заедно с Едуар в Лувъра и да наблюдава как с молив и с албум в ръка момчето предавало впечатленията си от картините на големите майстори. Въпреки надеждата на родителите тримата им синове да направят юридическа кариера, Мане решава да стане моряк. Като юнга няколко пъти пътува до Рио де Жанейро.
В период на шест години (1850-1856) Едуар Мане посещава студиото на известния художник Томас Кутюр, с когото обаче не са в прекрасни отношения. Сътрудничеството им е трудно, заради противоположните им възгледи – стремежът на Мане към живото съвременно изкуство и противопоставящият се мъртъв историзъм на Кутюр, който настоявал за усиленото изучаване на старите майстори. Неудовлетворен от обучението, Мане посещава Лувъра и редица музеи в Холандия, Италия, Германия и Австрия. Запознава се с творчеството на Тициан, Рембранд, Дьолакроа, Веласкес и Гоя. През 1865 година посещава Испания и цялото му ранно творчество е под знака на испанската живопис.
Въпреки репутацията си на „парижкият испанец“, Мане се утвърждава като художник със специфично виждане. В картините му са изобразени парижаните от 60-те години на века, вместо класическите персонажи. Реализмът в неговите картини шокира публиката и критиците. Художникът не приема академичните канони за красотата и обичайната сюжетна „завършеност“ на изображенията. Героите му изглеждат фрагментирани и като че ли несвързани със сюжетните отношения, но са обединени от психологичната и поетична атмосфера, пропита от търсенето и тайните на живота.
Особено влияние му оказват картините на холандския художник Франс Халс и на испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя. Едуар Мане става много близък приятел на Бодлер и създава редица платна в съответствие с неговите възгледи. Сприятелява се с импресионистите Дега, Моне, Реноар, Сисле, Сезан и Писаро. Той е единственият от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея за представителите на течението, Мане не избягва проблемите на съвремието си.
Първото му значимо платно е “Любител на абсента” (1858), но картината, която му донася слава е “Закуска на тревата”. Парижкият салон отказва да я изложи, но Мане успява да я предложи в Салона на отхвърлените (1863). Изобразените на нея облечени мъже и голи жени били прекалено голяма проява на смелост от страна на Мане, който остава дълбоко огорчен от реакцията към произведението му. През същата година художникът се жени за Сюзан Ленхоф.
Мане рисува своята последна голяма творба „Барът на Фоли Бержер“ през 1881–1882 и я представя същата година. В платното той представя меланхолията и очарованието на любимия си квартал – Монмартър.
През последните години от живота си е бил частично парализиран. Малко преди неговата смърт левият му крак е бил ампутиран, тъй като е бил обхванат от гангрена.
Едуар Мане умира от сифилис на 30 април 1883 година в Париж.
